Пътеписи от България

Горещият неделен ден в София сменихме с прохладна разходка из Рила. Това се оказа много добро решение – красиви гледки, чист въздух, хладинка, приятна умора и заряд с позитивна енергия за няколко дни напред.

Не сме от най-запалените туристи и обикновено първо похапваме в приятно ресторантче в Самоков.

Напоследък все повече ми харесва това градче. Прави впечатление на чисто и подредено. Нямам много предишни наблюдения, но определено ми е симпатично. След приятния обяд, се отправихме към Боровец. Качихме се с лифта. За семейство от четирима души платихме 42 лева. Само деца до 13-годишна възраст ползват намаление от 6 лева, а другите плащат по 12 лева.

Направихме приятна разходка до хижа Мусала.

Документирам нашата разходка със снимка на малкия ми син Вики, който единствен е съгласен да позира.

Имаше доста семейства с деца, младежи с колелета, запалени туристи, а така също и чужденци.

От време на време спирах да направя по някоя снимка на красивата природа.

След като слязохме с лифта, се освежихме с приятни фрапета в едно заведение наблизо, което ще запомня с дървените музиканти.

Поехме към София. Прохладната ни разходка в Рима ни зареди с много позитивна енергия.

Днес малкият ми син Вики стана на 10 години. Не открихме свещички, но цял ден се забавлява в Леголенд.

ЧРД, миличък Вики! Да си много щастлив и успешен!

С обич: мама

Пътеписи от България

София, в парка на Военната академия

16 септември 2017

Фоторазходка

Забавленията на Вики по време на Средновековния фестивал

На 15 септември, точно да класните стаи на малкия ми син Виктор (4 „Г“ клас) и племенничката ми Ирина (5 „А“ клас), видях много красиви макети, които привлякоха веднага родителските погледи и много снимки за първия учебен ден бяха направени около тях.

Бяха на приказни персонажи от българското народно творчество.

Триглавият Змей беше най-голямата атракция.

А до него се бяха подредили красиви девойки в народни носии.

Винаги съм много щастлива на този ден.

Вики

Още с тръгването към училището – вълненията са големи.

Вики и Иринка

Вики и Иринка

А там вече се срещаме с много приятели в училищна двор и споделяме как е минало лятото, какво се очаква през новата година.

Поздравяваме се с учителите и си пожелаваме успешна учебна година.

Вики с мисис Спирова – невероятен учител по английски за 1-3 клас

Вики с г-жа Белухова, прекрасната ни класна класна от 1-3 клас

От тази година Вики като 4-класник вече е с нова класна – известната математичка г-жа Котиркова.

Вики с новия си класен ръководител – известната математичката г-жа Котиркова

Тези две красиви дами са племенничката ми Иринка и класната й – прекрасната математичка г-жа Митева. Така се зарадвах, че са подбрали тоалетите си в една тоналност.

Иринка с класната си – математичката Златина Митева

Вече 12 години се вълнувам като родител на всеки 15 септември в училището ни – първо с големия ми син Ники и сега с малкия Вики и племенничката ми Ирина.

Вики и Иринка в двора на училището

За мен това е един от най-позитивните дни в годината.

Вики и Иринка пред училищен бус

Зареждам се с толкова слънчеви спомени и положителни пожелания, които наистина ме стоплят.

Вики и Иринка

Вики и Иринка в коридора с приказните герои

Вики в коридора с приказните герои

На 15 септември май съм по-развълнувана и от самите деца.

Дани, Вики и Иринка

Мъжът ми е далеч по-спокоен, но някак винаги успявам да го включа в някоя семейна снимка.

Успешна учебна година на всички!

Обичам 15 септември. Обичам традициите на този ден.

Обичам цветята за учителите.

Вики

Радват ме издокараните ученици.

И усмивките по лицата на всички.

Срещам винаги толкова приятели и познати, с които се поздравяваме и си пожелаваме успешна учебна година.

Аз съм от привържениците на запазването на традициите, с които сме свикнали, които са част от нас, които ни правят различни от другите и ни носят положителни емоции. Не искам нещо, с което сме свързани, да се разбива на пух и прах, само за да покажем модерност. Обичам на 15 септември това, което винаги се случва. За някои може да е клише, старомодно или далеч от 21 век, но за мен е нещо топло и много мило.

Вече 12 години всяка година съм на 15 септември в двора на училището на децата ми – ЧОУ „Света София“.

Вики и Иринка в двора на училището

Знам как ще протече програмата, знам какво да очакваме, но точно това ми харесва. И винаги има нещо ново.

Вики и Иринка

Новото е в информацията, която получаваме. Новото е в новите деца, които идват. Винаги гледам кой е знаменосецът и си спомням, че и моето голямо момче някога също беше в тази роля.

С интерес слушам какви успехи е постигнало училището през изминалата година, как са се представили на матурите, на изпитите по английски, накъде са продължили 7-класниците и колко са в Американския колеж.

Най-милият момент е срещата на детето с учителя му.

Вики и новия си класен ръководител – математичката г-жа Котиркова

Подаряването на цвете за мен е този жест, с който детето показва уважението си към учителя. А тази първата среща слага началото на връзката между двамата през новата учебна година.

Винаги се опитвам да запечатам този миг.

Вики с мисис Спирова – невероятен учител по английски за 1-3 клас

На този ден се радвам как децата се втурват да търсят и предишните си учителки и да ги прегърнат.

Това виждам всяка година. И ми e много мило да наблюдавам как се създават и поддържат тези взаимоотношения между деца и ученици.

Вики с г-жа Белухова, негова класна от 1-3 клас

В нашето училище винаги има и представяне на най-малките – ПУК-четата и първокласниците. Всички им ръкопляскаме и ги приветстваме.

Поглеждам кои са новите ученици, кои от тях са при нашите учителки.

Толкова са мънички и сладки и се замислям колко бързо са пораснали нашите деца.

Вики и Иринка в коридора с приказните герои

Винаги се вслушвам и в словото на 7-класника.

Ясно се личат посланията към по-малките и обещанията пред всички, че ще дадат всичко от себе си, за да представят и през тази учебна година училището чудесно. И винаги досега успяват и изпълняват обещанието си.

Любопитно слушам словото на директора на училището – г-жа Керкова, която обобщава успеваемостта на учениците, но и споделя какви нововъведения са направени през лятото.

Винаги има нещо ново и това е от приятните изненади.

Идва и първият училищен звънец и клас по клас децата влизат в училището.

Успешна учебна година!

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: 

Нашият първи учебен ден в снимки (2017)

Приказна обстановка в коридорите на ЧОУ „Света София“

63% от седмокласниците на ЧОУ „Света София“ са вече ученици в Американския колеж

Вече втора година Вики си подбира дата от октомври и я определяме за парти по случай рождения му ден. Той е роден на 26 юли, но откакто е ученик да се организира парти с всички съученици е направо невъзможно по време на лятната ваканция и особено в разгара на лятото. Затова решихме някъде да отпразнуваме семейно рождения му ден, а когато тръгне на училище – да е партито със съучениците му. Така че това събитие е толкова жадувано и дългоочаквано – месеци наред се говори за него у нас. Направо като истински рожден ден.

Така и тази година партито беше по същата схема. Отпразнува рождения си ден с нас в Леголенд в Германия на 26 юли, а с приятели – на 29 октомври.

Шегувахме се у нас, че времето в Германия в средата на лятото беше по-студено отколкото в България през октомври. Още помня този негов най-дъждовен рожден ден. В Леголенд бяхме с якета и с по два дъждобрана. Статията ми за това преживяване отдавна съм я написала и се надявам скоро да я публикувам. Тъкмо и в България си стана време за такива студено-дъждовни четива.

Но сега за октомврийското парти. Решихме да бъде този път боулинг. Получи се добре. По-късно дори си спомних, че големият ни син Ники също беше отпразнувал 10-я си рожден ден в същата боулинг зала и тогава бяхме с много добри впечатления.

Като всяка майка, моето основно притеснение беше дали храната ще е достатъчно при толкова много гости – деца и родители, а и неделя по обяд. Вече съм спокойна – беше дори предостатъчно. Кетърингът ми хареса.

Тортите – също.

Подаръците бяха страхотни – книга за Хари Потър, Лего, игри, кендама. За кендама днес дори проучвах как се играе. Оказа се японска игра, която предизвиква истинска мания.

В класа на Вики си имаме традиция – може да се вземе и общ подарък. Всеки, който не е с индивидуален подарък и иска, се включва в общия. Обикновено рожденикът споделя за какво си мечтае и с общи усилия се купува. Така може да се вземе нещо голямо и споменът да остане много дълго. Доскоро се купуваха големи комплекти Лего, но вече интересите започват да стават и малко по-различни, а в нашия случай – имаме много-много Лего. Вики имаше една основна мечта – да се отпразнува рождения си ден със съучениците си, за подаръкът сподели само – „Всичко си имал“. Затова решихме да е изненада.

Напоследък се интересува от програмиране и мечтае да стане програмист. Това ни даде идея в каква насока да бъде подаръкът.

Подаръкът изненада наистина беше изненада.

 

 

„Къде ми е главата?“

Този въпрос ни развесели тази сутрин, докато Вики бързаше за училищния бус. А аз бях прибрала „главата“ му в чантичката с бонбони. Става дума за маската му, с която щеше да бъде днес в училище за хелоуинското парти. Но по традиция, още в автобуса децата са „страшни“ със своите хелоуински костюми.

Та така. Бяха големи вълнения тази сутрин. И все пак успях да го снимам преди да тръгне.

Това не е Вики. Това е страшен върколак.

Маската я купихме от магазин в Айндховен по време на нашето уикенд посещение в холандския град.

Днес малкият ми син Виктор има имен ден. Току-що си избра и подарък.

Беше ни споделил, че иска картина за своята стая. Заведохме го при сладко семейство художници, при което често се отбиваме, когато се разхождаме около „Александър Невски“ или пием кафе във Виенския салон на „Московска“. Вече имаме няколко техни картини и много ни стоплят, когато ги гледаме у дома. Изглежда имаме сходно светоусещане.

Стилът на мъжа много напомня на Модилиани, но този път имаше само една негова картина (долу вдясно).

А жената е изключително добра във флоралната тематика.

Днес предлагаха и творби на други двама техни приятели художни.

Още щом Вики видя една от картините, веднага изплуваха у него спомени от миналогодишната училищна екскурзия в Етъра.

Позна мястото, къщите и дори каза от коя какъв сувенир си е купил. Разгледахме и други картини, но тази с Етъра най-много го грабна.

Мислех си преди това сама да му подбера картина според декорацията в стаята. А сега дори му насочих погледа и към други интересни предложения.

Но той вече беше наясно какво харесва и какво иска. И така се получи най-добре. Избра си картина, с която го свързва нещо емоционално и го прави щастлив.

 

Благодаря на милото семейство художници, които бяха толкова сърдечни и с нашия именик!

Вики има едно много-много ценно качество. Винаги знае какво точно иска. И това нещо не е никога свързано с бурни съревнования, конкуренции или моди, а важното е да го прави щастлив. Знае какво иска и го казва ясно. Много лесно и приятно се общува с такъв човек. Няма да забравя как преди време – година-две-три – ми сподели нещо много мъдро:

„Мамо, разбери, аз искам да съм щастлив!“

 

Не победи, слава, първо място, медали, модни играчки! А иска да е щастлив. На мен ми трябваха 35 години, за да осъзная, че това е най-важното.

Честит имен ден, Вики! Бъди все така умен, любознателен, добродушен, внимателен и с позитивно отношение към света и другите! Бъди здрав, много щастлив и успешен! Радвай се на живота и на хубавите моменти в него! И все така да знаеш точно какво искаш и от раз да си наясно кое те прави щастлив! Толкова ти се възхищавам за тази мъдрост, която имаш дори и на 10 години. Обичам те!

Целувки,

мама

Никулден е хубав семеен празник, а в нашето семейство имаме двама празнуващи – баща ми Никола и големият ми син Николай.

Николай Благоев и Никола Бонев

Мама се беше подготвила подобаващо за празника.

Тати и мама като млади

Беше подготвила традиционната вечеря с риба, а и с много други вкусотии – патица, пуйка, салати и сладкиш. Така че тези, които не искаха да ядат риба, имаха богат избор.

Винаги се чудя как успява да свърши всичко – хем много, хем бързо, хем качествено и вкусно.

За баща ми най-големият подарък бяха прегръдките за внуците.

Дядо и внуци

А всъщност получи и много хубава книга от известна журналистка, подбрана от сестра ми Биляна, която също е журналист. Той обожава да чете, но чете само стойностни книги, от които научава нещо интересно. Интересува се от история, философия, велики личности.

Сестра ми Биляна и дъщеричката й Ирина

Никулден е наистина един прекрасен семеен празник. Отново усетих очарованието му.

Пътеписи от семейното ни европейско пътешествие

10-ят рожден ден на Вики отпразнувахме в Леголенд. Това му беше желанието за първия голям юбилей. Първоначално се чудихме в кой европейски Леголенд да бъде, но след премисляне и планиране семейно решихме да е в Германия. Не знам защо реших, че там ще е най-топло…

Така 26 юли 2017 г. трябваше да сме в Леголенд в Германия и постепенно оформихме цялата програма. Предстоеше ни голямо европейско пътуване с нашата кола. За първи път щяхме да пътуваме с кола през толкова държави. Разбира се, екскурзията включваше посещения на много музеи и забележителности.

В Бавария случихме на много дъждовно време. Цяла седмица. Дъждът, който ни обливаше в Мюнхен – ден преди рождения ден на Вики, още е силен спомен в нашето съзнание. Такъв потоп не бяхме виждали.

На 26 юли не беше много по-различно положението. Имахме предварително купени билети и допълнителни пасове за Леголенд, но дори и да нямахме за този ден, близките дни не бяха с много по-добра прогноза.

Мислехме, че ще сме единствените посетители в този дъждовен ден, но явно повечето хора бяха свикнали на такова време и не им пречеше. Освен проливен дъжд, беше и доста студено – около 12 градуса в средата на лятото. Бяхме с якета и с по два дъждобрана – по един наш и един жълт от Леголенд.

Атракциите сякаш не ми бяха толкова забавни в този увеселителен парк този ден колкото нещо друго – всички посетители бяха еднакви – в жълти дъждобрани. Бяхме една жълта армия от Лего посетители.

Няма да забравя една весела случка. Дъжд, студ, а аз като една самоотвержена майка стожерски запечатвам всеки момент от 10-я рожден ден на Вики. Снимам, снимам как детето играе и се радвам на моя пораснал рожденик, а в това време чувам как самият той ме вика, но от друга посока. Явно доста време съм снимала чуждо дете. Всички еднакви – мокри, премръзнали и в жълти дъждобрани.

Всеки, който ме пита за съвет за Леголенд, първото нещо, което се сещам е дъждожбран. Да, носете си дъждобрани! Можете да си купите и на място, но е добре и вие да сте подготвени предварително, а и тези от Леголенд са без ръкави. Но дано случите на хубаво време, ако ходите.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Леголенд в Германия – полезна информация

Общо взето незабравим рожден ден. Много дъждовен, но точно по тази причина – съвсем незабравим.

Имаме толкова ярки спомени. Винаги ще го помним този дъждовен 10-ти рожден ден в немския Леголенд.

Но най-важното – Вики отбеляза празника си на мечтано място и издържа в проливния дъжд цял ден да опитва различни атракциони и да се снима.

А в края си избра хубави подаръци за рождения си ден от Лего магазините.

Фотоспомени 

от 10-я рожден ден на Вики 

в Леголенд – Гермнаия

26 юли 2017 г.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Пътеписи от нашето семейно пътешествие в Европа

Фоторазходка из Миниленд на Леголенд в Германия

Още за Леголенд

Признавам си – не успях да спя от вълнения тази нощ. Вчера беше мюзикълът, в който участва малкият ни син Вики, който е 4-класник в ЧОУ „Св. София“. Това беше годишният им концерт, с който традиционно приключват учебната година. Вече 12 години като родител посещавам тези концерти на училището ни – първо покрай големия ни син, а после покрай малкия и племенничката ми. Винаги много се вълнувам. Но този път мисля, че летвата беше вдигната още по-високо. Това изпълнение си мечтая да го имам на диск и да го гледаме не само като скъп спомен, но и защото си заслужава.

В един момент забравих, че на сцената са 9-10-11-годишни деца. Пренесох се в историята на Оливър Туист и преживях всички емоции, описани от Чарлз Дикенс. Оливър си беше същински Оливър – крехко, възпитано, слънчево хлапе. Нанси си беше точно русата фатална красавица, която знае как да впечатли всички. Звънкото гласче на Доджър още звучи в главата ми и припявам песните, които изпълни. Чаровникът в ролята на Фейгън направи невероятни соло изпълнения – този глас, това артистично поведение, тази загадъчна усмивка спечелиха толкова много аплодисменти. Спомням си и батко му преди години как впечатляваше зрителите. Мисис Сауърбъри така добре влезе в ролята си, а също така Мистър Бамбъл и Ноа. Вики изигра ролята на Мистър Бароу – дядото на Оливър. После ни сподели, че макар и с Оливър да са в различни класове и да не се познават добре, чувства го много близък. Имаше също така и други епизодични роли.

Всички деца бяха невероятни – пяха, танцуваха, раздаваха се от все сърце. Изведнъж на сцената човек вижда какъв голям и сплотен екип са. Всеки си знае мястото и ролята. Разбираш как за всеки характер също има местенце. А ролите бяха толкова добре подбрани за всеки от участниците.

В началото на представлението директорът на училището – г-жа Керкова сподели, че това е 14 концерт, организиран в рамките на 10 дни от учителите от „Св. София“, които водят занятията и часовете по театър, музика, танци и рисуване. Не мога да си представя дори на професионална сцена екип да успее да организира толкова много спектакли и то все на изключително високо ниво, а още повече с хлапета. Поздравления за огромния професионализъм!

И още нещо ме впечатли. Всъщност до вчерашния ден всеки детайл от мюзикъла е отработват отделно. Едва вчера са имали генерална репетиция на голяма сцена и всички сцени са били сглобени. И след цял ден репетиции, тези малки геройчета излязоха привечер и впечатлиха всички. Представлението беше в театър Азарян в НДК.

Виждах как изключителен математик, който често е на челните места в класациите за 4 клас,  пее и играе невероятно. Виждах талант във всяко едно дете. А също така дори и тези, които не бяха в главните роли, спокойно в друго представление могат да са с централен образ. Скамейката от можещи деца е толкова голяма, че не едно, а няколко представления са им по силите да изпълнят професионално, а след това отново да си влязат в класните стаи и да са отлични ученици.

„Оливър Туист“ е вторият роман на Чарлз Дикенс и първата книга в английската литература, в която главен герой е дете, ни разказа в началото сладко хлапе. Подобно на самия автор, Оливър израства в нищета. Принуден е да живее в приют за сираци, а гладът и побоите са негово ежедневие. Въпреки многобройните несгоди, Оливър успява да съхрани доброто си сърце. Когато отива сам в Лондон, малкият герой попада в компанията на джебчии и крадци, водени от алчния и хитър Фейгън. След много премеждия Оливър узнава тайната на своя произход и намира истинско семейство, пишеше в либретото, което получихме в електронния дневник преди спектакъла.

Лайънъл Барт (1930–1999), популярен в Лондон като автор на песни за поп-изпълнители, пише през 1960 г. текста и музиката на „Оливър“. Първата постановка се играе 2700 пъти. Осем години по-късно филмът, създаден по театралната постановка, печели пет награди „Оскар“ и завладява света, научихме още през вчерашния ден.

Представлението на хлапетата от „Св. София“ наистина ни докосна и замисли. Изпитах отново и радост, и гордост, които винаги така ме окриляват като родител през всичките тези години. Вълнувам като виждам как се работи с тези деца и какво те могат да постигнат.

Днес приключи учебната година по програмиране и за Вики. От няколко месеца се занимава с „Разработка на игри“ и в края на тазгодишното обучение им връчиха сертификати. Програмирането се оказа нещо, което много му допада и го увлича. Иска да продължи да ходи и на летните занимания, а задължително и догодина.

Сутринта ми започна усмихнато. Излязоха резултатите на малкия ни син от изпита по английски – KET. Вики (10 години, 4 клас) има 150 от 150 точки. Изпитът го държаха през май месец като 4-класници. Той е в групата по английски на г-жа Модева в ЧОУ „Св. София“. Този резултат се определя от Кеймбридж като ниво B1.

Ето как се разпределят точките за KET:

Pass with Distinction 140 — 150
Pass with Merit 133 — 139
Pass 120 — 132
Level A1 100 — 119

Благодаря на г-жа Модева и ЧОУ „Св. София“!

За сетен път си давам сметка как децата ни правят толкова щастливи и горди нас, родителите.

Винаги съм много щастлива на този ден.

Вики

Още с тръгването към училището – вълненията са големи.

Вики и Иринка

Вики и Иринка

А там вече се срещаме с много приятели в училищна двор и споделяме как е минало лятото, какво се очаква през новата година.

Поздравяваме се с учителите и си пожелаваме успешна учебна година.

Вики с мисис Спирова – невероятен учител по английски за 1-3 клас

Вики с г-жа Белухова, прекрасната ни класна класна от 1-3 клас

От тази година Вики като 4-класник вече е с нова класна – известната математичка г-жа Котиркова.

Вики с новия си класен ръководител – известната математичката г-жа Котиркова

Тези две красиви дами са племенничката ми Иринка и класната й – прекрасната математичка г-жа Митева. Така се зарадвах, че са подбрали тоалетите си в една тоналност.

Иринка с класната си – математичката Златина Митева

Вече 12 години се вълнувам като родител на всеки 15 септември в училището ни – първо с големия ми син Ники и сега с малкия Вики и племенничката ми Ирина.

Вики и Иринка в двора на училището

За мен това е един от най-позитивните дни в годината.

Вики и Иринка пред училищен бус

Зареждам се с толкова слънчеви спомени и положителни пожелания, които наистина ме стоплят.

Вики и Иринка

Вики и Иринка в коридора с приказните герои

Вики в коридора с приказните герои

На 15 септември май съм по-развълнувана и от самите деца.

Дани, Вики и Иринка

Мъжът ми е далеч по-спокоен, но някак винаги успявам да го включа в някоя семейна снимка.

Успешна учебна година на всички!

Обичам 15 септември. Обичам традициите на този ден.

Обичам цветята за учителите.

Вики

Радват ме издокараните ученици.

И усмивките по лицата на всички.

Срещам винаги толкова приятели и познати, с които се поздравяваме и си пожелаваме успешна учебна година.

Аз съм от привържениците на запазването на традициите, с които сме свикнали, които са част от нас, които ни правят различни от другите и ни носят положителни емоции. Не искам нещо, с което сме свързани, да се разбива на пух и прах, само за да покажем модерност. Обичам на 15 септември това, което винаги се случва. За някои може да е клише, старомодно или далеч от 21 век, но за мен е нещо топло и много мило.

Вече 12 години всяка година съм на 15 септември в двора на училището на децата ми – ЧОУ „Света София“.

Вики и Иринка в двора на училището

Знам как ще протече програмата, знам какво да очакваме, но точно това ми харесва. И винаги има нещо ново.

Вики и Иринка

Новото е в информацията, която получаваме. Новото е в новите деца, които идват. Винаги гледам кой е знаменосецът и си спомням, че и моето голямо момче някога също беше в тази роля.

С интерес слушам какви успехи е постигнало училището през изминалата година, как са се представили на матурите, на изпитите по английски, накъде са продължили 7-класниците и колко са в Американския колеж.

Най-милият момент е срещата на детето с учителя му.

Вики и новия си класен ръководител – математичката г-жа Котиркова

Подаряването на цвете за мен е този жест, с който детето показва уважението си към учителя. А тази първата среща слага началото на връзката между двамата през новата учебна година.

Винаги се опитвам да запечатам този миг.

Вики с мисис Спирова – невероятен учител по английски за 1-3 клас

На този ден се радвам как децата се втурват да търсят и предишните си учителки и да ги прегърнат.

Това виждам всяка година. И ми e много мило да наблюдавам как се създават и поддържат тези взаимоотношения между деца и ученици.

Вики с г-жа Белухова, негова класна от 1-3 клас

В нашето училище винаги има и представяне на най-малките – ПУК-четата и първокласниците. Всички им ръкопляскаме и ги приветстваме.

Поглеждам кои са новите ученици, кои от тях са при нашите учителки.

Толкова са мънички и сладки и се замислям колко бързо са пораснали нашите деца.

Вики и Иринка в коридора с приказните герои

Винаги се вслушвам и в словото на 7-класника.

Ясно се личат посланията към по-малките и обещанията пред всички, че ще дадат всичко от себе си, за да представят и през тази учебна година училището чудесно. И винаги досега успяват и изпълняват обещанието си.

Любопитно слушам словото на директора на училището – г-жа Керкова, която обобщава успеваемостта на учениците, но и споделя какви нововъведения са направени през лятото.

Винаги има нещо ново и това е от приятните изненади.

Идва и първият училищен звънец и клас по клас децата влизат в училището.

Успешна учебна година!

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: 

Нашият първи учебен ден в снимки (2017)

Приказна обстановка в коридорите на ЧОУ „Света София“

63% от седмокласниците на ЧОУ „Света София“ са вече ученици в Американския колеж

Днес малкият ми син Виктор става на 11 години. Вики винаги знае как да ме накара да се почувствам специална дама. Внимателен, вежлив, чаровен и истински джентълмен. Опитваме се да го научим на много ценни за нашето семейство неща – добри обноски, силно образование, езици, математика, опознаване на културното наследство и изкуство. Това, което най-много го е впечатлило досега, е програмирането. Още преди време ме накара много да се замисля за ясната му житейска философия: „Искам да съм щастлив!“.

 

Честит рожден ден, миличък Вики! Желая ти здраве, много щастие, много добри приятели, успехи в училището и все така силни тръпки в програмирането, много прекрасни пътешествия! Бъди много щастлив и все така истински джентълмен! Благодаря ти, че винаги знаеш как да ме накараш да се почувствам специална! Уча от теб на житейска мъдрост с ясни приоритети кое е най-ценното в живота. Много се гордея с теб, мое слънчево момче! Обичам те!

 

мама

Пътеписи от Великобритания

Посещението ни в Англия съвпадна с провеждането на Кралска регата Хенли – най-известната регата в света, а също и едно от най-елитните събития, което задължително влиза в социалния календар на богатите. Съпругът ми като възпитаник на Henley Business School получи покана семейно да наблюдаваме регатата от бизнес училището му, което се намира в имение на брега на Темза.

Henley Business School

Бяхме за около 5 дни в Кеймбридж и Лондон и целта ни беше посещения на университети и музеи, но решихме все пак, че такова събитие като Кралската регата Хенли задължително трябва да се посети и това е голям шанс да я наблюдаваме.

Не бяхме добре подготвени, защото до последно се чудихме дали все пак да отидем, тъй като имахме набелязани и други важни цели. Но регатата надделя, а и искахме да видим университета на съпруга ми, който бяхме разглеждали само по снимки.

Кралската регата Хенли

Като всяко важно събитие в консервативна Англия, регатата също си има строг бизнес код.

Това е нещо, което много би ми допаднало, но целта на това наше посещение в страната беше друга и не се бях подготвила строго по правила.

Мъжете трябваше да бъдат със сини блейзъри, светли панталони, бели ризи, вратовръзки и сламени шапки. Дамите трябваше да носят рокли под коленете, обикновено на цветя, но акцентът беше в красивите и елегантни шапки.

Видяхме цели армии от англичани облечени по този начин. Това създаваше наистина много празнично настроение и усещане за елитност.

Бяхме се настанили в апартамент в Лондон и набързо изградихме маршрут как да стигнем до Хенли. Не бяхме наели кола, а и имаше предупреждения за задръствания в района, затова препоръките бяха да се ползват влакове. Така че трябваше да пътуваме малко с метро и после с влак, а в Хенли да ползваме шатъл на бизнес училището или такси.

Не очаквах, че още в метрото ще срещнем хора, които са се отправили към това елитно събитие. Не познавам добре мисленето на англичаните, но се учудих, че толкова нагласени с красиви шапки и дрехи джентълмени и дами пътуват с метро. След това бързо открихме към кой влак да се насочим. Всички наоколо бяха като от друга епоха с тези красиви шапки. В самия влак беше много забавно как дамите търсят подходящи места за шапките си. Някои от тях бяха с широка периферия, а други с пера и изискваха много високи пространства. А, да, много хора си носеха и кошници с храна за пикник. Влакът беше удобен и пътувахме с него около час.

Малко преди Хенли се налагаше смяна на влака с друг, който щеше да ни отведе до красивото градче, домакин на кралската регата. Този влак вече беше по-малък и бързо се препълни. С малкия ми син успяхме да седнем, но повечето хора бяха правостоящи, притиснати плътно един в друг – нещо, което не бях виждала от градските автобуси през соца. Красиви тоалети, стилни шапки, много скъпи чанти, аристократични осанки – всичко това се смесваше сякаш в едно в претъпкания влак. Не можех да си обясня защо тези хора не си бяха позволили по-уютен транспорт или пък защо не беше осигурен по-комфортен влак за пътуването. Но всички гледаха позитивно, стоически издържаха ситуацията, нямаше нерви и намръщени физиономии. Изглеждаха така, сякаш нищо особено не се случваше и те се радват на големи удобства.

Когато стигнахме Хенли, вече беше обяд и жегата беше голяма. Всички тези дами и господа потеглиха пеша към регатата.

Скоро нямаше да има шатъл от бизнес училището и погледът ми веднага се насочи към стоянката с такситата. Слънцето беше толкова силно и не можех да си представя да вървим няколко мили, за да се наслаждаваме после на елитното събитие.

Таксиметровите услуги в района явно се държат от неангличани и си е нужно пазарене. Първата оферта беше за 30 паунда, тъй като имало големи задръствания и т.н., но успяхме криво-ляво да свалим на 25 паунда. В крайна сметка се оказа, че не е толкова страшно положението с трафика. Да, имаше някакво забавяне, но не и задръстване. Все пак таксито бързо стигна до бизнес училището и се радвахме, че можем да се насладим на събитията там и на регатата.

Поканата за посещението в Henley Business School и гледането на регатата беше само за възпитаници на училището и техните семейство. Но за да се включиш, е нужно закупуване на билети. Купихме си билети от входа, а след това за ядене и други забавления също имаше билети.

Henley Business School се намира в прекрасна бяла сграда сред красив парк до река Темза. Малкият ни син каза, че му напомня на Белия дом. Усещането да се разхождаш из това имение е прекрасно. Искаш да останеш тук вечно и да се радваш на красивите и спокойни гледки.

Да се наслаждаваш на музиката, която създаваше допълнително добро настроение.

Съпругът ни ни поразходи набързо из няколко помещения в сградата, а след това решихме да обядваме. Имаше бюфет и барбекю. Много семейства си носеха и храна и бяха направили пикници. Ние предпочетохме да седнем на масите в градината. Храната беше вкусна.

Предлагаше се и много хубава разхладителна леко алкохолна напитка с много плодове, която опитах за първи път – пимс. Била типична за Англия.

Поседнахме и на любимата маса на Евгений до камината в кафенето.

След това се записахме за корабчето, което щеше да ни разходи по Темза и да наблюдаваме кралската регата.

Корабчето беше също с много изискан интериор. Напомняше ми на атмосферата на известния влак Ориент експрес. Предпочетохме да седнем в закритата част.

И само от време на време се качвахме, за да направим някоя друга снимка.

От корабчето виждахме много добре състезателите, трибуните на посетителите със специални покани, яхтите на семейства, които се разхождаха по реката и гледаха състезанието, местата на супербогатите, които бяха дошли с частни хеликоптери и се веселяха на брега или в някоя красива яхта.

Разглеждахме скъпи вили, пред които бяха паркирани луксозни автомобили.

От всички тези гледки човек се чувства като участник в красив филм за живота на консервативния богат елит, който знае кои събития са значими и как да ги отбележи.

Зарадвах се много на тази цветната лодка с много цветя, изискани господа и дами със стилни рокли.

Впечатлих се от този вариант на наблюдаване на регатата – ретро коли и впечатляваща шатра.

Разглеждах с интерес лодките, с които се разминавахме и тоалетите и шапките на дамите.

А така също и сдържания стил на господата, застанали гордо на някоя яхта.

Минахме и покрай Henley Business School. Партито продължаваше.

А съседния имот до университета вече оглавява моята класация на най-мечтан имот – невероятни къщи с много цветя до самия бряг на Темза, три супер луксозни коли и много зеленина.

Имаше дори вътрешен паркинг за лодки.

А наоколо плуваха патици.

Кралската регата Хенли е ежегодно събитие, което се провежда в Хенли он Темз.

Води началото си от 1839 година. Продължава обикновено 5 дни – от сряда до неделя.

Ние я посетихме на 7 юли 2018, събота. Това е събитие, което влиза в английския „Социалния сезон“, в който са включени още балове, вечери, партита и благотворителни инициатив. Изисква се строг дрес код.

Красиво, елитно преживяване сред спокойните води на Темза, което се посещава от английския и световен елит на богатите, ценящи традициите. Освен спортно събитие, това преди всичко е уважавано социално събитие.

По време на разходката с корабчето по Темза се радвахме и на освежаващо розе.

От прохладния салон наблюдавахме яхтите, с които се разминавахме. Хората бяха лъчезарни и усмихнати. Дружелюбно помахваха. Тази прослойка англичани много ми допадна. Изключително вежливи, възпитани и добронамерени са. Направи ми впечатление, че с радост ще те заговорят. За тях е типично, когато някой е до теб, да размениш няколко думи.

Когато разходката ни с корабчето свърши, се разходихме из бизнес училището.

Видяхме колекцията им с маски – страст, която се споделя и от съпруга ми.

После разгледахме и другите сгради. Оценявах какво е да си част от тази общност. Радвах се, че благодарение на Евгений като техен възпитаник, можехме и ние да се докоснем и порадваме на този свят.

Със специален шатъл на бизнес училището се върнахме до гарата.

Там вече имаше и други посетители на регатата.

Слънцето беше много силно и времето изключително горещо. Англичаните ме изумяваха как стилно продължаваха да стоят облечени с блейзърите, ризите и вратовръзките си, все едно не усещат колко е топло.

Отново разглеждах с интерес другите пътници. Възрастните господа бяха най-стилни и излъчваха достолепие и почтеност.

Но и младежите на около 20+ години също се отличаваха със стил и усет за стойностните неща и събития.

Разходката до Хенли и наблюдаването на кралската регата остави у нас невероятно усещане да сме част от едно елитно събитие, да съпреживеем емоциите на консервативните и добревъзпитани англичани и най-вече да сме сред общността на университета на съпруга ми, който положи много грижи всички да се чувстваме добре дошли и специални.

Кралската регата Хенли няма да я забравя. Това събитие е може би най-изисканото в живота ми. Видях и се докоснах до един интересен свят, за който често пиша. Любопитен ми е като начин на живот, ценности, разбирания и социален календар. Всичко беше като красив филм, в който и ние участвахме.

Нашите мили спомени от 17 септември 2018 г.

След тържеството за първия учебен ден в ЧОУ „Св. София“ със съпруга ми се заговорихме отново колко години имаме като стаж да присъстваме на негп. Гордо можем да се похвалим, че вече са 13 – първо покрай големия ни син, а след това с малкия. Съпругът ми чул друг татко да се хвали, че вече 12 години идва на този празник. Сигурна съм, че голям процент от родителите в нашето училище са в подобно положение. От години се засичаме и с много от тях вече се познаваме. А най-вероятно има и с много по-солиден стаж от нашия. Дори се носят легенди за такива интересни случаи. Със съпруга ми изчислихме още, че ще направим общо 15 години (живот и здраве) като присъствие на първия учебен ден в „Света София“ – Вики, малкият ни син, ще бъде след две години в 7 клас. И после ще трябва да направим прекъсване, а вече започваме да тъгуваме, че скоро ще настъпи този момент. Шеговито бях обвинена, че ако съм се била съгласила да имаме трето дете и с точно планиране, сме можели да запълним това прекъсване и плавно да преминем после към присъствие на празниците на внуците ни в любимото ни училище. Но какво да се прави, не съм го съобразила. Та така в смях и приятни закачки допълнихме с още позитивни емоции този първия учебен ден в ЧОУ „Св. София“ за учебната 2018/2019 година.

Нашата фамилия на първия учебен ден през 2013 г., когато и трите ни деца бяха ученици в ЧОУ „Св. София“

Първото ни тържество в ЧОУ „Св. София“ беше през 2006 година, когато големият ни син Ники започна да учи там като ПУК-че, т.е. ученик в предучилищния клас (ПУК). През 2012 г. в училището влезе племенничката ни Ирина, а през 2013 г. ученик беше вече и малкият ни син Вики. Двете ни деца се застъпиха само за една година – малкият като ПУК-че, а големият – като 7-класник. Беше славно време с много хубави емоции!

След това големият ни син продължи в Американския колеж. Оттогава програмата ни на първия учебен ден започва първо с шофиране до колежа, където го оставяме и след това продължаваме към „Св. София“. Засичаме се и с други родители, които са на същия график, като се има предвид големият процент деца, които продължават след „Св. София“ в Американския колеж.

Докато пътуваме, в последните години се опитвам да направя някоя снимка в колата с надеждата да успея на някоя от тях да снимам и Ники. Отдавна е сложно да бъде сниман, но аз тайничко опитвам без той да разбере. Вики все още ми разрешава и успявам да направя някоя друга снимка. Вече се притеснявам, че скоро и той може да ме отреже и семейните фотографии да се запълват само с мен и със съпруга ми, който да склонява само и само да бъда щастлива.

Когато пристигнем в „Св. София“, правим бърза фотосесия. Първо на Вики и Иринка.

А след това – действам по план: да убедя семейството ни, че е хубаво да си направи някоя обща снимка пред училището. Щастлива съм, че и вчера успях да убедя мъжете.

Снимам и любимото училище.

А после намираме квадратчето, на което е изписан класът на Вики.

Има време и за приятни разговори с другите родители, учениците и учителите. Всички се поздравяваме за празника и си пожелаваме успешна учебна година. Скоро започва и тържеството. Има знаменосци, водосвет и песни.

Следва приветствие от заместник-директорката г-жа Ковачева и представянето на всички предучилищни и 1-ви класове.

В края на празника е отчетното слово на директорката на училището – г-жа Керкова, което се чака с голям интерес. В него се споменава накъде продължават бившите възпитаници, къде в класациите от матурите е училището, какви са резултатите по математика и литература и как са се представили учениците на изпитите по английски за получаване на различни езикови сертификати.

Г-жа Керкова пожелава успех на всички и бие първия училищен звънец.

Учениците влизат в клас, а малко след това и родителите имат възможност да надникнат в класните стаи.

Там раздадоха на учениците сертификатите по английски. Вики има максимален резултат на KET – 150 точки.

Получиха си и новите учебници и последваха финални фамилни фотосесии с тях.

След това семейно обядвахме и за последно си направихме снимки, с които да запечатаме този празничен ден.

Най-накрая успяхме да се снимаме и двете сестри.

Всяка година има нововъведения в училището и използвам да ги разгледа на първия учебен ден. Сега например са повече в технологичното развитие в образователния процес. Има тачскрин екрани и масички, а така също и 3 робота за програмиране. Много исках да ги видя, но не успях.

Вечерта използвахме семейната вечера, за да разкажем на нашия батко какво се случва в старото му училище и да се похвалим за роботите и тачскрин екраните.

Нашето семейство много цени отличното образование на децата ни и за нас изборът на училище е бил винаги много важен.

Това, че са в такива хубави училища и виждаме колко добре се развиват, много ни радва и ни прави щастливи. А празникът за първия учебен ден и срещата с всички приятелски семейства на съученици, с учителите, на които вярваме и дечицата, с които общуват нашите хлапета, няма как да не е важен за нас и винаги ни носи много приятни и мили емоции.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Накъде продължават възпитаниците на ЧОУ „Св. София“ от випуск 2018?

Вики е със 150/150 на KET

„Златната тройка“ в извънкласните дейности по математика и информатика за нашето семейство

Вики след курса по програмиране

Всяко семейство си има планове и мечти за децата си. Нашите са много ясни:

– хубава детска градина (в случая ЧДГ „Сияние“ за Ники и ЧДГ „Слънчогледи“ за Вики);

– хубаво основно училище (ЧОУ „Света София“ и за двамата);

– хубава гимназия (към момента Американския колеж в София за Ники)

– хубав университет – сега се целим вече и към хубав университет.

За нашето семейство образованието е изключителна ценност – най-важната. Подборът на добри училища е от особено значение – искаме много висока база.

Висока база и надграждане

Някога в ЧДГ „Сияние“, топ учители с много опит, ни загатнаха вярната формула как да действаме като родители – те поставят високата база на образованието, а ние надграждаме (накъдето искаме или то какво иска или разбира се – ако изобщо искаме). Надграждането не е задължително да е само с допълнителни занимания. Например, ние много държим децата да опознават историята и културата на света и ги водим по музеи и исторически и културни забележителности. Важното е едно: никога съм нямала притеснения, че детето ми има неусвоен материал или нещо не знае. Може да си останем и само с високата база в образованието. Винаги допълнителните им занимания са били за надграждане. И винаги отново подбираме най-най-добрите учители или треньори в различните сфери.

Математиката – на особена почит в нашето семейство

Математиката е на особена почит в нашето семейство. Не знам как точно се получи, но имаше стиковка в разбиранията ни – и между мен и съпруга ми, и между нас като родители и децата. Като журналист, чийто ресор е бил образование, имах допир до много информация и източници, от които бързо се ориентирах колко е важна математиката, още преди да стане хит сред родителите. Тогава големият ми син беше в детската градина. От друга страна съпругът ми е възпитаник на СМГ и е инженер. Още една причина да уважаваме много математиката. На мен винаги ми е вървяла много, но аз съм завършила Английската гимназия в Русе и по-скоро добавям и други моменти в семейните разбирания за обучението на децата ни. Големият ни син много рано показа математически заложби. Математиката го увличаше изключително много, а математическите състезания бяха негова страст да покаже какво умее. Все още виждам как тези знания, които е натрупал, продължават да му носят ползи. При малкия нещата се получиха също естествено. Обича да разсъждава върху математиката и което е най-ценно за него – вижда голямото й влияние върху програмирането, нещо, което много му допада.

Учителите на децата ми по математика и информатика

Всяко семейство си има и мечтани учители, до които децата му иска да се докоснат. Много е важно кой учител се е занимавал с детето ти. Това дава любов към дисциплината, а и насока и знания за цял живот. И тъй като говорим за математика, ще посоча кои са били учителите на децата ми до момента – в училище и в извънкласните форми на обучение (лагер школи, курсове).

Математика

За Ники, който е в 12 клас в Американския колеж, ето част от учителите, които са му дали много:

– в ЧОУ „Св. София“ до 7 клас – имаха освен редовни часове по математика, но и часове по занимателна и състезателна математика:

г-жа Вълкова (класен ръководител 1-3 клас), г-жа Демебукова (преподавател по математика 4-7 клас), г-жа Златина Митева (преподавател по забавна математика) и др.

– в Американския колеж

доц. Ивайло Кортезов, проф. Емил Колев, Надежда Константинова, Иван Динков и др.

– извънкласни форми на обучение

доц. Кортезов, Иван Симеонов, Ирина Шаркова и др.

За Вики, който е в 5 клас в ЧОУ „Св. София“: 

– в ЧОУ „Св. София“ до 7 клас – имат редовни часове и часове по занимателна и състезателна математика:

г-жа Белухова (класен ръководител 1-3 клас), г-жа Котиркова (класен ръководител и преподавател по математика в момента), г-жа Златина Митева (занимателна математика)

Славата на г-жа Котиркова като прекрасен математик и учител се носи извън училището ни. Чувала съм отлични отзиви много пъти. Задачите, които дава на децата за домашно, са страхотни. Мъжът ми, като бивш СМГ-ец, много обича да ги преглежда, защото са чудесна тренировка за мозъка. Златина Митева е много красива дама, но също и много добра математичка. Класен ръководител е на племенничката ми. Води и занимателната математика в ЧОУ „Св. София“. Ники много обичаше тези часове с нея, а сега и Вики.

– извънкласни форми на обучение

доц. Кортезов, Иван Симеонов, Детелина Донева и др.

Информатика

А сега ще добавя и учителите по информатика.

За ЧОУ „Св. София“ – г-жа Маркова (за Ники и Вики), г-н Керков

За Американския колеж – г-жа Елка Кондакова (невероятна е и като човек, и като дама, и като преподавател!), Кирилка Данчева и др.

Извънкласни форми: Явор Никифоров – Яшу (Телерик Академия).

На всички тези учители бих искала да благодаря за знанията, които са дали и дават на децата ми!

Доц. Кортезов, Яшу, Иван Симеонов 

(помествам имената им спрямо възрастта на децата, при която да започнете да следите за инициативи с тях)

Училищата на децата ми ни дават много висока база в образованието. Следващата стъпка, към която се стремим, е да имат допир до изключителни преподаватели в сферите, които ги интересуват. Три имена сред допълнителните занимания много ярко отличавам и за нас са задължителни. Това са доц. Ивайло Кортезов, Явор Никифоров – Яшу и Иван Симеонов.

Доц. д-р Ивайло Кортезов е любимец на малките математичета, а аз го възприемам и като благородник от друга епоха или поне от други ширини, който запазва спокойствие и вежлив тон във всяка ситуация. Изключително позитивен човек! Винаги е готов да помогне, а математиката я обяснява по толкова достъпен начин, че всеки ще разбере за какво става дума. Големият ми син го обожаваше. Ходеше на всичките му лагер-школи. Виждам колко много му е дало всичко това и все още тези знания му помагат и за справяне със SAT без никаква подготовка и с високи резултати, и за други важни изпити. Сега се радвам, че и малкият ми син започва да се забавлява със задачките на доц. Кортезов. У семейната ни библиотека са всичките му сборници. Те са подходящи за деца от 2 до 12 клас (а и за по-големи). Препоръчвам да следите книгите и инициативите с доц. Кортезов при деца, които са във 2-ри клас. В „Данибон“ има специална рубрика за доц. Кортезов, която се появи преди години по родителска инициатива и доц. Кортезов се съгласи да съдейства с информация.

Явор Никифоров – Яшу с курсовете в „Телерик Академия“ има големи заслуги не само да научи децата ми на програмиране, но и да ги запали. И двамата ми сина са негови кадри. Ники ходи на неговите курсове 3 години, а сега и Вики ги посещава след успешно взет изпит миналата година. В 4 клас започна с „Разработка на игри“, сега продължава с два курса, като добави и „Алгоритми“. И Ники, и Вики са верни фенове на Яшу. Яшу е много по-различен от доц. Кортезов, но също така успява да увлече децата. Никога не съм виждала зала, пълна с над 100 деца и само един възрастен – в случая Яшу, в която няма никакво шумене, а хлапетата гледат в захлас учителя си, който е намерил явно най-точния подход към тях. Препоръчвам да се запишете на курсовете при Яшу още в 4 клас, но има изпит, който не е лесен.

Иван Симеонов е едно велико име за нашата фамилия. Той е бил учител на съпруга ми в СМГ, на Ники преди време, а сега и на Вики. Специално записахме децата си на курсовете в СМГ в 5 клас при Иван Симеонов, за да имат допир до този велик и мъдър учител. Бях на родителската среща на първия урок. Разбирам защо и съпругът ми, и синовете ни толкова му се възхищат. Иван Симеонов излъчва голяма мъдрост, а в същото време всичко е поднесено по шеговит начин. Вики излиза от курса му усмихнат и почва да търси информация за нещо, което е научил и иска още да прочете. Мъжът ми все още си спомня пък задача, която Иван Симеонов измислил докато пътувал в автобус и гледал малкото прозорче. Препоръчвам да се запишете при Иван Симеонов в 5 клас. Има и курс за 7-класници, но него не сме го посещавали.

„Златната тройка“ за нашето семейство 

Доц. Кортезов, Яшу и Иван Симеонов са дали и дават много на децата ми. Това е нашата семейна „златна тройка“ в извънкласните дейности по математика и информатика, на която разчитаме много и до които искаме децата ни да се докоснат, за да получат много знания. С тях се случи магията децата да се запалят, а и химията между учител-ученик. Винаги препоръчвам тези три имена горещо. Разбира се, има и още много невероятни преподаватели. Много пъти съм казвала – късметлии сме, че у нас в математиката и в информатиката има толкова изключителни учители, които искат да се занимават с деца и им дават много. Трябва да се възползваме от тези възможности, тъй като това е истинска съкровищница, от която могат да се черпят знания не само за дадения момент, но те остават и ще са в полза и в бъдеще.

А кои са вашите златни учители в математиката и информатиката, на които искате да благодарите?

Впишете под поста във Фейсбук имената на учителите по математика и информатика, които са дали много на децата Ви и на които искате да благодарите, а аз ще вградя след това коментарите с благодарностите ви в тази статия, за да отдадем почит към техните имена, а и да е полезна информацията и за други родители.

Мария Томова, СМГ

Госпожа Кремена Савова, ОУ “Йордан Йовков” гр.Варна

Мария Томова и Надя Кръстева, СМГ

Г-н Кръстю Петров (Увекинд) и в международна гимназия „В. Златарски“ – г-н Димитър Германов, и извънкласни часове по математика с Иво Кортезов – син:

Мая Алашка и Иван Симеонов, ПЧМГ

Г-жа Грета Георгиева, ПМГ Ловеч

Маргарита Станева, преподавател по математика и баба на успешен наш математик и физик, благодари на г-жа Валентина Милева / ОУ „П.Р.Славейков“ -Варна / и на известния физик г-н Теодосий Теодосиев /Казанлък/:

Добри Данков
А също така доц. Кортезов и Ирина Шаркова

Яшу, Иван Симеонов, Евгени Василев, Адриана Панайотова (CoderDojo), Ангел Ангелов, Правда Найденова и Добри Данков

Г-жа Надежда Буюклиева, СМГ

Госпожа Ялъмова, господин Кривошиев и господин Чолаков – ЧОУ „Климент Охридски“, София

Г-н Иван Симеонов и г-жа Росица Коева

Г-жа Демебукова от ЧОУ“Св. София“

Г-н Иван Симеонов и г-жа Мая Алашка в ПЧМГ

Доц. Кортезов в ACS

Добри Данков, Иван Симеонов и Веселин Златилов – ПЧМГ

Елена Киселова, Иван Симеонов, Ирина Шаркова, Антоанета Стоянова

Ели Киселова, Ивайло Кортезов

Галя Пенчева (ПЧМГ), Петър Пламенов Петров (школа Олимпийци, СМГ)

Явор Никифоров

Мария Томова, Теодосий Теодосиев, Елза Тодорова, Стенли и Яшу

Г-н Иван Симеонов, г-жа Петя Тодорова, г-н Явор Никифоров-Яшу, СМГ – София

Кортезов, Яшу, Симеонов, Галя Пенчева, Мария Томова 

Г-н Йордан Димов, СУ „Николай Катранов“, гр. Свищов – благодарност от едно от златните ни момичета в математиката, чието име всички бързо запомнихме:

Мария Томова, СМГ

Румяна Караджова, СМГ

Г-жа Петя Тодорова и г-н Веселин Златилов

Г-жа Зарева, ОМГ Пловдив

Добри Данков

Добри Данков

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Рубриката за доц. Кортезов

Лекарите, на които искам да благодаря от все сърце