Нашите мили спомени от 17 септември 2018 г.
След тържеството за първия учебен ден в ЧОУ „Св. София“ със съпруга ми се заговорихме отново колко години имаме като стаж да присъстваме на негп. Гордо можем да се похвалим, че вече са 13 – първо покрай големия ни син, а след това с малкия. Съпругът ми чул друг татко да се хвали, че вече 12 години идва на този празник. Сигурна съм, че голям процент от родителите в нашето училище са в подобно положение. От години се засичаме и с много от тях вече се познаваме. А най-вероятно има и с много по-солиден стаж от нашия. Дори се носят легенди за такива интересни случаи. Със съпруга ми изчислихме още, че ще направим общо 15 години (живот и здраве) като присъствие на първия учебен ден в „Света София“ – Вики, малкият ни син, ще бъде след две години в 7 клас. И после ще трябва да направим прекъсване, а вече започваме да тъгуваме, че скоро ще настъпи този момент. Шеговито бях обвинена, че ако съм се била съгласила да имаме трето дете и с точно планиране, сме можели да запълним това прекъсване и плавно да преминем после към присъствие на празниците на внуците ни в любимото ни училище. Но какво да се прави, не съм го съобразила. 
Та така в смях и приятни закачки допълнихме с още позитивни емоции този първия учебен ден в ЧОУ „Св. София“ за учебната 2018/2019 година.
Нашата фамилия на първия учебен ден през 2013 г., когато и трите ни деца бяха ученици в ЧОУ „Св. София“
Първото ни тържество в ЧОУ „Св. София“ беше през 2006 година, когато големият ни син Ники започна да учи там като ПУК-че, т.е. ученик в предучилищния клас (ПУК). През 2012 г. в училището влезе племенничката ни Ирина, а през 2013 г. ученик беше вече и малкият ни син Вики. Двете ни деца се застъпиха само за една година – малкият като ПУК-че, а големият – като 7-класник. Беше славно време с много хубави емоции!
След това големият ни син продължи в Американския колеж. Оттогава програмата ни на първия учебен ден започва първо с шофиране до колежа, където го оставяме и след това продължаваме към „Св. София“. Засичаме се и с други родители, които са на същия график, като се има предвид големият процент деца, които продължават след „Св. София“ в Американския колеж.
Докато пътуваме, в последните години се опитвам да направя някоя снимка в колата с надеждата да успея на някоя от тях да снимам и Ники. Отдавна е сложно да бъде сниман, но аз тайничко опитвам без той да разбере. Вики все още ми разрешава и успявам да направя някоя друга снимка. Вече се притеснявам, че скоро и той може да ме отреже и семейните фотографии да се запълват само с мен и със съпруга ми, който да склонява само и само да бъда щастлива.
Когато пристигнем в „Св. София“, правим бърза фотосесия. Първо на Вики и Иринка.
А след това – действам по план: да убедя семейството ни, че е хубаво да си направи някоя обща снимка пред училището. Щастлива съм, че и вчера успях да убедя мъжете.
Снимам и любимото училище.
А после намираме квадратчето, на което е изписан класът на Вики.
Има време и за приятни разговори с другите родители, учениците и учителите. Всички се поздравяваме за празника и си пожелаваме успешна учебна година. Скоро започва и тържеството. Има знаменосци, водосвет и песни.
Следва приветствие от заместник-директорката г-жа Ковачева и представянето на всички предучилищни и 1-ви класове.
В края на празника е отчетното слово на директорката на училището – г-жа Керкова, което се чака с голям интерес. В него се споменава накъде продължават бившите възпитаници, къде в класациите от матурите е училището, какви са резултатите по математика и литература и как са се представили учениците на изпитите по английски за получаване на различни езикови сертификати.
Г-жа Керкова пожелава успех на всички и бие първия училищен звънец.
Учениците влизат в клас, а малко след това и родителите имат възможност да надникнат в класните стаи.
Там раздадоха на учениците сертификатите по английски. Вики има максимален резултат на KET – 150 точки.
Получиха си и новите учебници и последваха финални фамилни фотосесии с тях.
След това семейно обядвахме и за последно си направихме снимки, с които да запечатаме този празничен ден.
Най-накрая успяхме да се снимаме и двете сестри.
Всяка година има нововъведения в училището и използвам да ги разгледа на първия учебен ден. Сега например са повече в технологичното развитие в образователния процес. Има тачскрин екрани и масички, а така също и 3 робота за програмиране. Много исках да ги видя, но не успях.
Вечерта използвахме семейната вечера, за да разкажем на нашия батко какво се случва в старото му училище и да се похвалим за роботите и тачскрин екраните.
Нашето семейство много цени отличното образование на децата ни и за нас изборът на училище е бил винаги много важен.
Това, че са в такива хубави училища и виждаме колко добре се развиват, много ни радва и ни прави щастливи. А празникът за първия учебен ден и срещата с всички приятелски семейства на съученици, с учителите, на които вярваме и дечицата, с които общуват нашите хлапета, няма как да не е важен за нас и винаги ни носи много приятни и мили емоции.