Обичам 15 септември. Обичам традициите на този ден.
Обичам цветята за учителите.
Вики
Радват ме издокараните ученици.
И усмивките по лицата на всички.
Срещам винаги толкова приятели и познати, с които се поздравяваме и си пожелаваме успешна учебна година.
Аз съм от привържениците на запазването на традициите, с които сме свикнали, които са част от нас, които ни правят различни от другите и ни носят положителни емоции. Не искам нещо, с което сме свързани, да се разбива на пух и прах, само за да покажем модерност. Обичам на 15 септември това, което винаги се случва. За някои може да е клише, старомодно или далеч от 21 век, но за мен е нещо топло и много мило.
Вече 12 години всяка година съм на 15 септември в двора на училището на децата ми – ЧОУ „Света София“.
Вики и Иринка в двора на училището
Знам как ще протече програмата, знам какво да очакваме, но точно това ми харесва. И винаги има нещо ново.
Вики и Иринка
Новото е в информацията, която получаваме. Новото е в новите деца, които идват. Винаги гледам кой е знаменосецът и си спомням, че и моето голямо момче някога също беше в тази роля.
С интерес слушам какви успехи е постигнало училището през изминалата година, как са се представили на матурите, на изпитите по английски, накъде са продължили 7-класниците и колко са в Американския колеж.
Най-милият момент е срещата на детето с учителя му.
Вики и новия си класен ръководител – математичката г-жа Котиркова
Подаряването на цвете за мен е този жест, с който детето показва уважението си към учителя. А тази първата среща слага началото на връзката между двамата през новата учебна година.
Винаги се опитвам да запечатам този миг.
Вики с мисис Спирова – невероятен учител по английски за 1-3 клас
На този ден се радвам как децата се втурват да търсят и предишните си учителки и да ги прегърнат.
Това виждам всяка година. И ми e много мило да наблюдавам как се създават и поддържат тези взаимоотношения между деца и ученици.
Вики с г-жа Белухова, негова класна от 1-3 клас
В нашето училище винаги има и представяне на най-малките – ПУК-четата и първокласниците. Всички им ръкопляскаме и ги приветстваме.
Поглеждам кои са новите ученици, кои от тях са при нашите учителки.
Толкова са мънички и сладки и се замислям колко бързо са пораснали нашите деца.
Вики и Иринка в коридора с приказните герои
Винаги се вслушвам и в словото на 7-класника.
Ясно се личат посланията към по-малките и обещанията пред всички, че ще дадат всичко от себе си, за да представят и през тази учебна година училището чудесно. И винаги досега успяват и изпълняват обещанието си.
Любопитно слушам словото на директора на училището – г-жа Керкова, която обобщава успеваемостта на учениците, но и споделя какви нововъведения са направени през лятото.
Винаги има нещо ново и това е от приятните изненади.
Идва и първият училищен звънец и клас по клас децата влизат в училището.
Успешна учебна година!